изтъпил
1.
изтъпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтъпил
е производна форма
на изтъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтъпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтъпил
е производна форма
на изтъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).