изтъпели

Речник на българския език

1. изтъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтъпели е производна форма на изтъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтъпели е производна форма на изтъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изтъпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтъпели е производна форма на изтъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изтъпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтъпели е производна форма на изтъпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).