изтъпеело

Речник на българския език

1. изтъпеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпеело е производна форма на изтъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъпеело е производна форма на изтъпея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).