изтъпанчвало

Речник на българския език

1. изтъпанчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпанчвало е производна форма на изтъпанчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпанчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпанчвало е производна форма на изтъпанчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтъпанчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпанчвало е производна форма на изтъпанчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтъпанчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъпанчвало е производна форма на изтъпанчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).