изтъпанило

Речник на българския език

1. изтъпанило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъпанило е производна форма на изтъпаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъпанило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъпанило е производна форма на изтъпаня (мин. деят. св. прич. ср. р.).