изтъпанил

Речник на българския език

1. изтъпанил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанил е производна форма на изтъпаня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпанил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтъпанил е производна форма на изтъпаня (мин. деят. св. прич. м. р.).