изтъпанел

Речник на българския език

1. изтъпанел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанел е производна форма на изтъпаня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпанел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпанел е производна форма на изтъпаня (мин. деят. несв. прич. м. р.).