изтъняло

Речник на българския език

1. изтъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъняло е производна форма на изтъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъняло е производна форма на изтъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изтъняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъняло е производна форма на изтънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изтъняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтъняло е производна форма на изтънея (мин. деят. св. прич. ср. р.).