изтънявал

Речник на българския език

1. изтънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънявал е производна форма на изтънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънявал е производна форма на изтънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтънявал е производна форма на изтънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтънявал е производна форма на изтънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).