изтънчил си

Речник на българския език

1. изтънчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтънчил си е производна форма на изтънча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтънчил си е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).