изтънчил е

Речник на българския език

1. изтънчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънчил е е производна форма на изтънча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънчил е е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).