изтънчило е

Речник на българския език

1. изтънчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтънчило е е производна форма на изтънча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтънчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтънчило е е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).