изтънчило
1.
изтънчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изтънчило
е производна форма
на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изтънчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изтънчило
е производна форма
на изтънча (мин. деят. св. прич. ср. р.).