изтънчила

Речник на българския език

1. изтънчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънчила е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтънчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтънчила е производна форма на изтънча (мин. деят. св. прич. ж. р.).