изтънчил
1.
изтънчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтънчил
е производна форма
на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтънчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтънчил
е производна форма
на изтънча (мин. деят. св. прич. м. р.).