изтънчил

Речник на българския език

1. изтънчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънчил е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтънчил е производна форма на изтънча (мин. деят. св. прич. м. р.).