изтънчи

Речник на българския език

1. изтънчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтънчи е производна форма на изтънча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтънчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтънчи е производна форма на изтънча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтънчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтънчи е производна форма на изтънча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изтънчи — повелително наклонение, ед. ч.

изтънчи е производна форма на изтънча (повелително наклонение, ед. ч.).