изтънчело е

Речник на българския език

1. изтънчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтънчело е е производна форма на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).