изтънчела е

Речник на българския език

1. изтънчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънчела е е производна форма на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).