изтънчела

Речник на българския език

1. изтънчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънчела е производна форма на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтънчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтънчела е производна форма на изтънча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).