изтънчел

Речник на българския език

1. изтънчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънчел е производна форма на изтънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтънчел е производна форма на изтънча (мин. деят. несв. прич. м. р.).