изтънил е

Речник на българския език

1. изтънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънил е е производна форма на изтъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънил е е производна форма на изтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).