изтънила

Речник на българския език

1. изтънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтънила е производна форма на изтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтънила е производна форма на изтъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).