изтънил
1.
изтънил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтънил
е производна форма
на изтъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтънил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтънил
е производна форма
на изтъня (мин. деят. св. прич. м. р.).