изтънеело

Речник на българския език

1. изтънеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтънеело е производна форма на изтънея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтънеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтънеело е производна форма на изтънея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).