изтънеел

Речник на българския език

1. изтънеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтънеел е производна форма на изтънея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтънеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтънеел е производна форма на изтънея (мин. деят. несв. прич. м. р.).