изтупкал

Речник на българския език

1. изтупкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупкал е производна форма на изтупкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтупкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупкал е производна форма на изтупкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтупкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтупкал е производна форма на изтупкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтупкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтупкал е производна форма на изтупкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).