изтупвал

Речник на българския език

1. изтупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупвал е производна форма на изтупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупвал е производна форма на изтупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтупвал е производна форма на изтупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтупвал е производна форма на изтупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).