изтупали

Речник на българския език

1. изтупали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтупали е производна форма на изтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтупали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтупали е производна форма на изтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтупали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтупали е производна форма на изтупам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтупали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтупали е производна форма на изтупам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).