изтупал

Речник на българския език

1. изтупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупал е производна форма на изтупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтупал е производна форма на изтупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтупал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтупал е производна форма на изтупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтупал е производна форма на изтупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).