изтръшкали

Речник на българския език

1. изтръшкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшкали е производна форма на изтръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръшкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтръшкали е производна форма на изтръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтръшкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтръшкали е производна форма на изтръшкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтръшкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтръшкали е производна форма на изтръшкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).