изтръшкал

Речник на българския език

1. изтръшкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръшкал е производна форма на изтръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръшкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръшкал е производна форма на изтръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръшкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръшкал е производна форма на изтръшкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръшкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръшкал е производна форма на изтръшкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).