изтръсквало

Речник на българския език

1. изтръсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръсквало е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръсквало е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтръсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтръсквало е производна форма на изтръсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтръсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтръсквало е производна форма на изтръсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).