изтръсквали

Речник на българския език

1. изтръсквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтръсквали е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтръсквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтръсквали е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтръсквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтръсквали е производна форма на изтръсквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтръсквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтръсквали е производна форма на изтръсквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).