изтръсквала

Речник на българския език

1. изтръсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтръсквала е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтръсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтръсквала е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтръсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтръсквала е производна форма на изтръсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтръсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтръсквала е производна форма на изтръсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).