изтръсквал

Речник на българския език

1. изтръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръсквал е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръсквал е производна форма на изтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръсквал е производна форма на изтръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръсквал е производна форма на изтръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).