изтръскал

Речник на българския език

1. изтръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръскал е производна форма на изтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръскал е производна форма на изтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръскал е производна форма на изтръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръскал е производна форма на изтръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).