изтръпвал

Речник на българския език

1. изтръпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръпвал е производна форма на изтръпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръпвал е производна форма на изтръпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръпвал е производна форма на изтръпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръпвал е производна форма на изтръпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).