изтръгнало

Речник на българския език

1. изтръгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръгнало е производна форма на изтръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтръгнало е производна форма на изтръгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).