изтръбяло

Речник на българския език

1. изтръбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръбяло е производна форма на изтръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтръбяло е производна форма на изтръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).