изтръбил съм

Речник на българския език

1. изтръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтръбил съм е производна форма на изтръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтръбил съм е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).