изтръбил си

Речник на българския език

1. изтръбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтръбил си е производна форма на изтръбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтръбил си е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).