изтропахте

Речник на българския език

1. изтропахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтропахте е производна форма на изтропам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтропахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтропахте е производна форма на изтропам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).