изтропала

Речник на българския език

1. изтропала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтропала е производна форма на изтропам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтропала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтропала е производна форма на изтропам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтропала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтропала е производна форма на изтропам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтропала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтропала е производна форма на изтропам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).