изтропал

Речник на българския език

1. изтропал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтропал е производна форма на изтропам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтропал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтропал е производна форма на изтропам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтропал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтропал е производна форма на изтропам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтропал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтропал е производна форма на изтропам (мин. деят. несв. прич. м. р.).