изтровил е

Речник на българския език

1. изтровил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтровил е е производна форма на изтровя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтровил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтровил е е производна форма на изтровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).