изтровил
1.
изтровил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтровил
е производна форма
на изтровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтровил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтровил
е производна форма
на изтровя (мин. деят. св. прич. м. р.).