изтрило

Речник на българския език

1. изтрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтрило е производна форма на изтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтрило е производна форма на изтрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).