изтрила

Речник на българския език

1. изтрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтрила е производна форма на изтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтрила е производна форма на изтрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).