изтрил

Речник на българския език

1. изтрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрил е производна форма на изтрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтрил е производна форма на изтрия (мин. деят. св. прич. м. р.).