изтриел

Речник на българския език

1. изтриел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтриел е производна форма на изтрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтриел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтриел е производна форма на изтрия (мин. деят. несв. прич. м. р.).